ПУБЛИКУВАНО НА 14 октомври 2026 г.
Енергиен доклад на Далсия 2025/2026: как данните помагат да разбираме и управляваме потреблението
Данните дават по-ясна картина не само за разходите през отоплителния сезон, но и за връзката между потреблението, цената на топлинната енергия, отоплявания обем и характеристиките на сградите.
Общият резултат за анализираната база е показва: средното потребление на топлинна енергия намалява с 8,9% – до 4,47 MWh, а средната претеглена сезонна сметка – с 3,9%, до 306 евро спрямо 2024/2025 г. Данните по градове сочат различни тенденции и дават възможност да се види по-ясно как реалното потребление и цената заедно формират крайната сметка.
Резултатите показват различни модели в отделните градове. Те отразяват комбинацията от реално използваното количество енергия, отоплявания обем, характеристиките на сградите и цената на топлинната енергия.
Именно това сравнение превръща данните от сметките в полезна информация за начина, по който използваме отоплението.
София: по-ниско потребление и по-ниска средна сметка
Най-голямата извадка в анализа е за София и включва над 100 000 клиента.
Средното потребление на клиент намалява от 4,96 MWh през 2024/2025 до 4,45 MWh през 2025/2026, или с 10,4%.
В същото време увеличението на средната цена на използваната топлинна енергия е от 65,6 €/MWh до 69,5 €/MWh.
В резултат средната сезонна сметка намалява от 325,5 евро през 2024/2025 на 308,9 евро през 2025/2026, или с 5,1%.
Промяната се вижда и при потреблението спрямо отоплявания обем. То спада от 27,3 kWh/m³ на 24,5 kWh/m³, или с около 10%.
Пловдив: стабилен сезон и по-ниско потребление
В Пловдив измененията спрямо предходния сезон са сравнително малки. Средното потребление намалява от 3,87 MWh на 3,69 MWh, а средната сезонна сметка се променя от 251,7 евро на 252,3 евро.
Потреблението спрямо отоплявания обем също намалява – от 23,5 kWh/m³ на 22,4 kWh/m³.
Разград: повече потребление и по-висока средна сметка
Различна е тенденцията в Разград, където данните показват ефекта от по-високото потребление.
Едновременното увеличение на потреблението и на средната цена на топлинната енергия – от 68,4 €/MWh на 70,6 €/MWh – повишава средната сезонна сметка до 368 евро спрямо 319 евро година по-рано, или с 15,4%.
Козлодуй: най-високо потребление на единица отопляван обем
Козлодуй отново се отличава с ниска цена на топлинната енергия и с високо потребление.
През 2025/2026 средната цена е 38,5 €/MWh – най-ниската в анализа, докато средното потребление достига 8,14 MWh – най-високото сред анализираните градове.
На единица отопляван обем потреблението достига 51,5 kWh/m³, при 48,4 kWh/m³ през предходния сезон.
Така Козлодуй се отличава с по-ниска цена и по-висока интензивност на потребление.
Русе: повече потребление при по-ниска цена
Данните за Русе показват още един интересен модел.
Средното потребление се увеличава от 4,85 MWh на 5,46 MWh, или с 12,4%, докато средната цена на топлинната енергия намалява от 54,4 €/MWh до 49,9 €/MWh.
По-ниската цена не компенсира изцяло ръста в потреблението: средната сметка се увеличава от 267,2 евро на 272,2 евро, или с 1,9%.
Плевен: пример за връзката между цена и потребление
В Плевен средната сметка се увеличава от 202,7 евро през 2024/2025 до 249,1 евро през 2025/2026, или с 22,9%, а средното потребление – от 4,40 MWh до 5,20 MWh.
Потреблението спрямо отоплявания обем също нараства – от 26,9 kWh/m³ на 31,5 kWh/m³.
Едновременно с това средната цена на използваната топлинна енергия се повишава от 46,0 €/MWh на 47,9 €/MWh.
Потреблението спрямо отоплявания обем се различава над два пъти
За по-съпоставим анализ докладът разглежда и потреблението на топлинна енергия спрямо отоплявания обем.
Най-ниската средна стойност е отчетена в Пловдив – 22,4 kWh/m³, следван от София с 24,5 kWh/m³ и Русе с 28,3 kWh/m³. В Плевен показателят достига 31,5 kWh/m³, в Разград – 34,3 kWh/m³, а в Козлодуй – 51,5 kWh/m³.
Разликата между най-ниската и най-високата стойност е около 2,3 пъти.
Върху потреблението влияят характеристиките на сградния фонд, топлоизолацията, отоплителните инсталации, климатичните условия и потребителското поведение. Затова сравнението на разходите изисква да се отчита не само цената на енергията, но и количеството, необходимо за отопление.
Какви са тенденциите през сезон 2025/2026?
Данните на Далсия очертават няколко основни тенденции.
Средните за базата се определят от София, която формира болшинството от анализираните клиенти. Именно там потреблението намалява – с 10,4% – и въпреки по-високата средна цена на енергията средната сезонна сметка се понижава с 5,1%.
По–ниската цена на MWh не означава непременно по-ниска сметка. Козлодуй има най-ниската цена на топлинната енергия – 38,5 €/MWh, но и най-високото потребление на единица отопляван обем – 51,5 kWh/m³.
Ръстът в потреблението може да изпревари поевтиняването на енергията. Данните от Русе показват как намаление на цената с 9,4% е повече от компенсирано от увеличение на потреблението с 12,4% – и средната сметка нараства с 1,9%.
От годишна сметка към реален контрол върху потреблението
Годишната изравнителна сметка показва какво вече се е случило. За домакинствата обаче по-полезна е информацията, която позволява да реагират още по време на отоплителния сезон.
Дистанционното месечно отчитане и ежемесечните сметки дават възможност потреблението да бъде проследявано регулярно, вместо резултатът да става видим едва след края на сезона.
Това превръща данните за отоплението от годишна статистика в инструмент за управление на потреблението и семейния бюджет.
Какво може да промени сметките
Разходите за отопление зависят не само от цената на топлинната енергия. Върху тях влияят реалното потребление, характеристиките на сградата и отоплителната инсталация, топлоизолацията, изложението, климатичните условия и начинът, по който домакинствата управляват отоплението си. Именно затова данните от различните градове показват, че по-ниската цена на MWh невинаги означава по-ниска крайна сметка.
Един от най-преките начини домакинствата да получат по-добър контрол върху потреблението си е комбинацията от дистанционно управление на радиаторите и ежемесечно дистанционно отчитане на уредите.
Какво ни показват тенденциите през сезон 2025/2026?
Данните на Далсия очертават няколко полезни тенденции, които помагат да се разбере по-добре как се формират разходите за отопление.
За цялата анализирана база средното потребление намалява с 8,9%, а средната претеглена сезонна сметка – с 3,9%. София, която представлява 88,5% от клиентите в анализа, отчита едновременно по-ниско потребление и по-ниска средна сметка.
Сравнението между градовете показва, че цената на MWh е само един от факторите. Козлодуй например има най-ниската цена в анализа – 38,5 €/MWh – и едновременно с това най-високо потребление на единица отопляван обем – 51,5 kWh/m³.
Втората важна стъпка е ежемесечното дистанционно отчитане.
От годишните данни към по-добър контрол върху потреблението
Годишната изравнителна сметка дава обобщение на изминалия сезон. Още по-полезна за домакинствата е регулярната информация, която позволява потреблението да се проследява и управлява още по време на сезона.
Ежемесечната информация улеснява и планирането на семейния бюджет, защото превръща потреблението от нещо, което се установява със задна дата, в показател, който може да бъде наблюдаван през целия сезон.
Така данните за отоплението се превръщат от годишна статистика в практичен инструмент за по-информирано управление на потреблението и семейния бюджет.
Как можем да управляваме потреблението по-добре?
Разходите за отопление се формират от комбинация от фактори – реалното потребление, характеристиките на сградата и отоплителната инсталация, топлоизолацията, изложението, климатичните условия и начина, по който домакинството използва отоплението.
Това означава, че наред с цената има и фактори, върху които потребителят може в определена степен да влияе.
Комбинацията от дистанционно управление на радиаторите и ежемесечно дистанционно отчитане дава повече информация и по-добър контрол върху потреблението.
За анализа
Енергийният доклад на Далсия е изготвен на база изравнителните сметки за отоплителен сезон 2025/2026 на 127 810 клиенти в София, Пловдив, Разград, Плевен, Козлодуй и Русе.
Посочените средни стойности по градове са средни на клиент и са изчислени на база клиентите, използвали отопление през съответния период.
Статистиката не включва разходите за топла вода. Посочените суми са без ДДС.
Данните за 2025/2026 са сравнени със съответните данни за отоплителен сезон 2024/2025.